С каквото се захванеше го вършеше всеотдайно.

Шестиците по всички предмети са бегло доказателство за това. Не ни се ще да мислим какво още сме загубили в твое лице – дали известен биолог или химик, преводач. Или усетът към красивото, заложен ти от родителите, щеше да намери своя неповторима форма на изява. За волята й да се бори и да побеждава говорят успехите й в спорта. Антония бе една от най-добрите лекоатлетки сред връстниците си не само в общината, но и в областта. Не можахме да й се нарадваме и като на една от красивите свищовски мажоретки. Много обичаше природата, толкова обичаше да пътува! Но замина тъй далече...

Плочата на Тони, издигната на мястото на катастрофата, редом до плочите на останалите единадесет деца

В памет на моята най-добра приятелка Тони

Отиде си ти в нощта,
в тази пуста тъмнина.
Не ни помаха с ръка...
Ти ще си една звезда,
която завинаги ще грее в нашите сърца.

Имаше ли някаква надежда,
да си с нас сега?!
Аз те чакам и питам за теб.
Как си? Къде си? Как е при теб?

Стрелките спират – часовникът плаче,
всички скърбим за нашето юначе.
Всичко утихна, камбаната спря, чуха се ясни
тъжни слова.
Казахме “Сбогом”, а не искаме да е така!

Гергана ГЕОРГИВА