Ти беше една малка светла надежда за утеха, че ще се върнеш. Кой допусна да те изгубим? Буден, любознателен, с разностранни интереси. Приет бе да учиш в езиковите гимназии и в Ловеч, и в Русе. Но избра “Машинна обработка на информацията” в ДТГ “Д. Хадживасилев”. Който иска да знае много, намира пътя към извора. Така беше и с теб. Все питаше, четеше, търсеше начин да научиш повече. Може би идеите ти в проекта “Как да опазим околната среда от замърсяване” щяха да намерят своето приложение точно в нашия край? Една от мечтите ти беше да провериш знанията си в “Стани богат”, когато навършиш 18 години.
Какво ни остана сега?
Да пазим светлите спомени и въпреки болката да намерим начин чрез други да оживеят мечтите ти!

В памет на Светослав Колев

До последния миг – с Надежда –
те търсихме: Къде си ти? Къде?...
Смъртта за никого не е убежище –
при живите не може да ни заведе.

Кого ли не разпитвахме за теб,
а ти си бил в прегръдката на Лим...
Бе само наш, а стана на цял Свищов дете,
градът се извървя – да се прости.

Но как да се сбогува с Невинност и Любов,
с Мечтата си, как той да се прости?!
Загърна те с цветя, рида – с камбанен зов,
в душата ти Свищов те приюти.

Сега си част от всеки, най-чистото у нас,
днес имаш много братя и сестри.
И обич високосна простенва с твоя глас,
и пламъкът на спомена гори...

О, слънчево дете, о ангелче от Лим,
само ли се завърна у дома?
Тук никога не може за теб да преболи –
от черен креп са твоите крила.

За теб едно момиче изплака нежен стих,
но утре, ще е нечия жена.
И някой Светослав с любов ще се роди –
мечтите ти да претвори в дела.

И някой Светослав – с душата на поет
ще продължи свищовския ти род,
за да прибави щриха на своя пиетет
към недоизживяния живот!

Съпреживяла: Веселка КОЛЕВА

***

Ти знаеш ли колко боли
Да загубиш един съученик?
Ти знаеш ли сърцето как гори,
Сякаш ударено с камшик?

Ти знаеш ли светът как посивява
И чуваш в ушите си горестен вик?
Ти знаеш ли знамето как се развява,
Връщайки спомени, миг подир миг...?

Ти знаеш ли как страдаха пожълтели лица
И майки ридаеха за своите деца?
Как възрастни падат от болка в душата
И свещи догарят в студения пясък ....

Ти знаеш ли колко тежки са думите,
Макар и изречени с малко насмешка?
Ти знаеш ли как обвинявахме другите,
Макар да не знаехме чия е таз грешка?

Ти знаеш ли капеха сълзи в мрака,
Нямаше надежда, а Съдбата не чака ...
Ти знаеш ли, че в стаята ни твоят чин те очаква?
Теб чакахме и ние, но с угаснали души...

Не знаеш приятелю ... Не знаеш, нали?
Че Ангел си истински в нашите очи!

Но знай, до край ... Сърцето ти във всички ни тупти!

Докато има Рай, сред живите ще бъдеш жив и ти...!!!

Посветено на момчето, което повече не ще прекрачи прага на нашата класна стая!
VІІІ "е" клас ДТГ “Д. Хадживасилев”

***

И млъкнаха завинаги устите
и спряха да окайват участта ...
Пресъхнаха и сълзите в очите,
само болката горчива ... тя не спря ...

Ако се върхеш, ще те пазим от смъртта!
"Ще бдим до болка остра във очите!"
Но съм сигурна - ще ни измами тя
съдба бе, че те грабнаха водите.

Но ний ще чакаме да дойдеш във съня ни,
с усмивка да ни подадеш ръка.
И пак ще спираме с дълбоки рани
пред гроба ти, отрупан със цветя.

И пак ще тръгнеш с нас ... и тази есен,
и пак ще пеем мрачни тази песен,
че бе в класа, но и в сърцата
и още грее спомен в тъмнината!

от IX^Е клас и класен р-л г-жа Н. Ташева

***

Всеки миг от живота ни ще е твоя поредна стъпка, защото ти вечно ще живееш в срацата ни.

Почивай в мир Ангелче от Лим!