ne iskam da sam na decata na tqhnoto mqsto neka da gi zapomnim

Казвам се Йоана Йончева и съм на 22 години, дядо ми (Бог да го прости) и баба ми са от Свищов, израстнах там. Научих за трагедията от телевизията, защото родителите ми нямаха смелост да ми се обадят, по това време бях студентка в Оклахома, исках веднага да се прибера и да се простя с тези невинни души. Плакахме всички, направихме си сами служба за тези деца. Болката е огромна, вчера говорих за тях с приятеля си и се разплаках. ЗАЩО? Защо все на нас се случва това, не говоря само за почернените семейства,а за нацията като цяло. Грешни сме и Бог ни наказва, но защо чрез най-мило ни? Това аз не мога да го превъзмогна, винаги посещавам гробчетата им,когато съм в Свищов да видя дядо си,но болката е непоносима, не мога да си го побера в сърцето и главата, как тези родители се справят с тази неописуема болка, нямам деца и не мога да кажа,че ви разбирам, но съм губила близки хора. Искам да знаете,че тези дечица, както и дечицата от Индиго, се споменават и тук, в САЩ, всяка вечер са в молитвите ми. Няма да ги върнем, но няма и да ги забравим. Нека всички ние, българи се обединим и станем по-добре, нека изкупим греховете си чрез доброта, НИКОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА такава участ. nСъжалявам, просто съм ужасно разтроена след разглеждането на сайта.

Първия конкурс, който посетихме за млади изпълнители на поп и рок песни беше в Петрич. Той се оказа последния в Петрич за Лора. На връщане пътувахме със Свищовската група в едно купе, а Пламенчо учеше дъщеря ми да плува. Споменът за Лора и онзи неин последен конкурс в Петрич приемам присърце и смятам, че инициативата е прекрасна. Нека намалим тези вероятности в бъдеще! Нека променим нещата към по-добро, защото не се знае кой ще бъде следващата жертва на немарливостта.

Страницата е чудесна, но жалко, че не е осъвременявана! От 2005 г. имаше още 2 конкурса "Звездици за Лора". Атмосферата на тези конкурси е забележителна и е много повече от конкурс за млади изпълнители - те са школа за живот.

mn sajelqvam za tezi deca koito zagonaha vav katastrofata..tazi godi se qvqvah na konkursa"zvezdici za lora"i bi stana mn ma4no za neq i za drugite deca..

Като отминават годините от това жестоко събитие нека не забравяме с каква огромна духовна сила Борислав Русанов е писал за него в книгата си Мистерията Лим. Тъй като книгата е литературно произведение, тя отразява гледната точка и преживяванията на автора и с абсолютно нищо не подценява или обезценява чувствата на родителите и всички други засегнати. Едно невероятно четиво, което скоро ще бъде преведено на английски език по мое настояване и настояването на много други хора, които са го прочели. nНека не забравяме, че както са изписани безброй книги и създадени няколко филми за трагедията Титаник, така и Мистерията Лим е написана да отрази една единствена гледна точка - тази на нейния автор. Нека повече хора да напишат и публикуват поне в Интернет своите преживявания и чувства и да се наслаждаваме на тази пъстроцветна палитра от гледни точки за много години наред!

zdraveite az sum mariq videva ot plovdiv i ve4e 3 godini az ne moga da prevuzmogna yjasnata tragediq koqto se slu4i onazi no6t moje da ne poznavam decata no stra6no mn su4yvstvam na roditelite i na vs blizki i priqteli koito sa zagubili cenen 4ovek v onazi no6t .dano sega da sa 6tastlivi i da sa zabravili prejivqnoto onazi no6t v rekata nai mu4itelnata smurt e da se odavi6 za6toto drobovete ti se pulnqt v voda i taka ne moje6 da po4ine6 dokuto surceto ti ne spre ... yjasno e ne moga da si predstavq kak sa mogli da gi ostavqt tam kak sa spali spokoino vs pri misulta 4e dolo ima o6te pone 12 deca bore6ti se do posledni sili sus stydenite vodi na tazi zlove6ta reka oxkak moje da ima takiva xora az li4no nqma6e da da mrudna ot tam dokuto ne izvadqt reisa no tva e li4no mnenie dai boje da ne stavai takiva ne6ta pove4e dano po4ivat v mir i leka im prust ..Никога няма да забравим за тези прекрасни деца...

Никога няма да забравим за тези прекрасни деца.ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ И ДАНО ТЕЗИ АНГЕЛИ СЕ НАМИРАТ НА ПО-ДОБРО И ПРИЯТНО МЯСТО. nСъболезнования за родителите на тези 12 прекрасни деца и знайте че дори след повече години няма да забравим тези мили деца.!

Много ми е мъчно за тези прекрасни деца.Страшно мното ми е мъчно.Съжалявам много за тях.Винаги ще ги помня.Аз също загубих братовчедка си в катастрофа и наистина разбирам как се чувстват роднините на тези дечица.Наистина болката е голяма.Да почиват в мир.

Не се забравя толкова голяма трагедия.Нека почиват в мир тези малки и невинни дечица.Съпричастни сме към голямата мъка на техните близки. n Поклон пред светлата Ви памет!

Не се забравя толкова голяма трагедия.Нека почиват в мир тези малки и невинни дечица.Съпричастни сме към голямата мъка на техните близки. n Поклон пред светлата Ви памет!

Безкрайно съжалявам за тези дечица. Дори и след 3 години аз си спомням за трагедията и разказвам на моите деца за тях. Когато ходя на църква винаги припалвам по 1 свещичка за техните невинни душички. Мъчно ми е за тях, за техните майки и бащи! И за сестрите Белнейски ми е мъчно!Дано са едни от хилядите звездички, които светят нощем. n Дано са намерили покой там, където са отишли!

Приемете нашите най-искрени съболезнования! n n n n4 Април n n nТрагедията ни удари неподготвени. n nДесет деца са вече ангели, n nдве още се плуват в тъмните води n nкъм бреговете на надеждата n nили на отчаянието... n nНай-дългата екскурзия започна n nсекунди след неуловим завой. n nВ Свищов камбаните ще бият n nпо Великден, но не за радост този път, n nа хората ще питат пак безгласни: n nЗащо децата, Господи? n nЗащо? n nЗащо? n nЗащо? n nИ само тишината ще им отговаря. n n n nДванадесет n nще срещнат Бог n nпо Възкресение. n n n n n n6 Април 2004 n