tazi tragediq be ujasna 6tom razbrah az bqh bolna sas satresenie na glavata i ot tazi novina pripadnah ne be6e 4estno da se otnema jivota na tezi deca iskam da kaja 4e tezi deca ne sa jivi ve4e no vinagi 6te badat v sarcata ni i nikoga nqma da gi zabravim POKLON

nqmam dumi za taq tragediq

Тази ужасна загуба на вашите деца е също и моя загуба на 2 април загубих след тежка катастрофа моя единствен син Искрен Валентинов Иванов който беше само на 20 години студент в Русенския университет .Скърбя заедно с вас за децата защото знам как болката изгаря непрекъснато и стихване няма цял живот.

Бог да утеши всички ви в огромната скръб,която изпитвате.Вашите деца са не само Ангели,но те са и големи молитвеници пред Бога за всички пътуващи деца.

Плачът ще премине в мъка тиха nпо ангелите,отлитнали в небесата, nкоито в символ вечен се извисиха nи паметник непреходен в сърцата. n nПоклон пред паметта на ангелчетата.

думи нямам, имам само сълзи.

“angeli na ve4nostta” npak li sulzi ronish, npak li vuv du6ata te boli nspomena li o6te nosi6 v tebe da gori? nI minavat dnite,otlitat, ni bavno,machitelno boli. nKorabut sus va6ite me4ti, nse razbi v skalite ot luji. nKarabut potana, nkarabut se zali4i. nNo na danoto na okeana ot sulzi, nostavat vashite sledi. nMaglata ot dujda se izdiga nad brega, ni politate v noshta, ni zavinagi ostavate, nangeli na vechnostta!!!

Tazi zlopoluka e mnogo lo6a.Gorkite deca i poditeli.Nqmam dumi!Neka Bog im dade mir i da gi blagoslovi!

Това е ужасна трагедия но знам че каквото и да напиша няма да върна загиналите деца.Да умреш е природен закон,но да умреш на по малко от осемнадесет години,това е вече ужасна съдба.С времето малко по малко мъката угасва,но едно остава,остава спомена, които ни убива ден по ден.и колкото и сълзи да пролеем ,ангелите не могат да се върнат от Рая.Ние не можем да ги върнем,но можем да се надяваме че там горе,в Рая при дядо Господ,на тях им е добре,и че ни гледат отгоре с надеждата нашата мъка да изчезне.Уви ние не знаем дали съм права.Когато пиша това се натъжавам,когато го чета очите ми се насълзяват.Дали това е случаиност или е съдба...

Лим.. n nНеизбежна бе срещата с теб! nАз крещя на плътта, че живее.. nБия болката с огнен камшик.. nЗвярът, който растне в мен- Безумието!! nТвойто име е ЛИМ- Неспящият. nЗная само едно- болката край няма. nИ след онази трагична нощ, nняма миг на покой без страдание! nТи кажи ми, о Лим.. Скърботворецо.. Защо?

Знам,че каквото и да напиша няма да помогна на родителите...И искам да кажа,че наистина съм дете,което е ходило на 5 екскурзии досега.И дори и да си помисля за опасностите ги отхвърлям,защото забавата за едно дете на такава възраст е по-важна..И не веднъж сънувах тези сцени,но с разликата,че и аз бях там.И в крайна сметка искам да кажа,че не знам как се чувстват родителите им,но знам какво е да загубиш близък човек.Загубих го преди 7 години и все още го чувствам,сякъш беше вчера.Бъдете силни!!!

Не знам какво да кажа. В такива моменти е най-добре да замълчим и да отдадем почит на децата и съболезнованията си на техните родители, близки и приятели...Почивайте в мир Малки Ангели!!!

neka gospod da dade mir na tezi mili deca !gorkite deca ..gorkite roditeli