С него винаги бе весело. Жизнерадостен и енергичен, сладкодумен и духовит. Спортът и компютрите бяха любимите му занимания. Умееше да се радва, да се шегува, да цени и малките неща. Голямо удоволствие бе да му направиш подарък, независимо какъв. Благодарността и начина, по който я изразяваше в такива случаи, са неповторими. Замисляли ли сме се колко от нас го умеят?!

Едно момче, едно дете, една погинала надежда...

Остана ни спомена за звънкия му и заразителен смях, за добротата и обичта, с които даряваше другите. Този спомен вече много боли и ни кара да се усмихваме през сълзи.

Снимките са от фотоапарата на Валери Божинов. Този фотоапарат е изваден от реката с багажа на децата.