Казваме го не защото се случи така. Не защото си наше дете, а защото това е истината. Истина е, че още от съвсем малък беше много отговорен. Едва първокласник, ти се сещаше да помогнеш на мама като простреш прането. Истина е, че всяка сутрин сам водеше сестричката си на детска градина, вместо да поспиш още малко преди училище. Техниката бе твоето предизвикателство. Колко ли деца на твоята възраст могат да инсталират и поддържат компютърни системи? Истина е, че ти го правеше. Този месец трябваше да си подадеш документите за кандидатстване в математическа гимназия ... Истина е, че вече те няма. Жестока, но истина.

Не успя да довършиш и своята първа интернет страница pichers.hit.bg. От мислите, които си харесал и записал там, една е много точна и категорична: “Живей днес, защото вчера няма да се върне, а утре може да не дойде!”