Много съжелявам за децата нека да по4иват в мир много ми е жал и за родителте който 4акаша децата си да се върнат от екскурзия но те така и не се върнаха нека да живеем за тях и вместо тях секи от нас трябва да мери място в сърцето си за малките ангел4ета защото всеки от нас можеше да е на тяхно място да покажем малко състрадателност и 4ове4ност кам децата семействата им и приятелите им но според мене Господ нямаше това право да постъпва така и да отнеме живота на децата преди да са го вкусили.

Благодарим ти, Ели! Всички искрено се радваме на големия успех на талантливите дечица от ТФ "Радостина"! Винаги сте добре дошли!

С ВАШАТА ДОБРОНАМЕРЕНОСТ И СЪПРИЧАСТНОСТ , ВИЕ ВНЕСОХТЕ РАДОСТ И НАДЕЖДА В СЪРЦАТА НА МАЛКИТЕ ТАНЦЬОРИ ОТ ТАНЦОВА ФОРМАЦИЯ „РАДОСТИНА”, ОТКЛИКВАЙКИ С ЖЕЛАНИЕ ДА ИМ ПОМОГНЕТЕ. nВЕЧЕ ЗНАЕМ ,ЧЕ НЕ СМЕ САМИ И ВЪВ ВАШЕ ЛИЦЕ ВИЖДАМЕ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ . nНАИСТИНА Е ЩАСТИЕ , ЧЕ ИМА ХОРА КАТО ВАС! nБЛАГОДАРИМ ВИ ,ЧЕ НИ СЕ ДОВЕРИХТЕ! n n ЮЛИ 2010г. Худ.ръководител на ТФ „Радостина” n Ели Иванова n

iskam da znam kakva sam

СВЕТЛА ПАМЕТ НА МАЛКИТЕ АНГЕЛЧЕТА. ПОЧИВАЙТЕ В МИР.

Павел, проблема на Трагедията в Лим, е точно Отговорността! Според мен, тези 12 деца можеха да бъдат Спасени въпреки тъмнината, студа и паниката! Просто "Големите" Не проявиха Отгорността, която трябваше да проявят! Отговоността я проявиха Светослав, Юлиян и всички останали деца, които се опитаха да помогнат на Приятелите си и ЗАГИНАХА! Ние тябва да се Поучим от Подвига им и да бъдем малко по-Отговорни и по-Загрижени за близките, приятели и Децата си...защото това са ДЕЦАТА на БЪЛГАРИЯ!!! n Аз в момента живея в друга страна и виждам, че тук най-важното нещо са Децата, всичко се прави в тяхно име!! Надявам се някой ден това да се случи и в България?!

bog ada gi prosti malkite angelcheta

Светла памет на нашите малки ангелчета!!! Времето не лекува - то само доказва колко силни са чувствата ни, колко са ярки спомените и колко скъпо ни е изгубеното!!! Най-важното е, че винаги тези дванадесет цветя ще цъфтят в сърцата ни!!! Нека ги опазим чисти и искрени, за да пребъдат!!! Поклон пред паметта им!!!

съжалявам за децата,но не трябваше да става така

Аз съм едно момиче на 19, но съм по-мъдра и силна, защото зная,че горе сред звездите блестят 12 ярки звездички. Това са децата, които обезсмъртиха една чужда река- Лим и които на 4.04.2010 пораснаха с още 6 години. Те ще светят вечно в нашите мисли и в прекрасната и неповторима книга на вашата съгражданка Стефания Цанкова "Памет за съзвездие". Аз често си препрочитам нейните силни стихове за тях и си повтарям-помним ви, търсим ви, обичаме ви, мили звездички!

Моят свят след десет години n nСлед десет години трябва да бъда на 22г... как ли ще изглежда моят свят тогава... дали вече ще имам свой дом, работа, дори семейство... това не е сигурно. Всеки, разбира се, има свои планове поне за близкото бъдеще... Като за начало смятам до тогава да си имам висше образование и да съм започнала да изграждам “истинския” си живот. n nНо всъщност годините ще си минават десет по десет, по десет... Моят личен свят ще продължава да се променя поне в моите очи. В действителност, обаче, нещата вероятно ще си стоят по един и същи начин. Ще се редуват щастливи дни с такива на тъга. Ще намирам нови приятели, но и ще пазя старите. Винаги ще имам задължения, винаги ще имам неща, за които ще трябва да се грижа. В повечето случаи винаги ще имам на кого да разчитам и някой, който да разчита на мен... n nЕдинствената разлика между живота ми сега и след десет години може би ще бъдат отговорностите. Не, че сега си нямам такива. Дори смятам, че в сравнение с много от хората на моята възраст съм доста по- оправна и отговорна личност. Много хора изобщо не осъзнават отговорностите, които имат. А всъщност отговорността, която носи едно дете за него самото е не по-малка от тази на голям човек. Защото през целия ни живот всички сме затрупани с какво ли не... Като дете човек е способен да плаче с часове за загубата на домашният си любимец, например. И мъката на това дете съвсем няма да е по-малка от тази на възрастен, загубил любим човек. Сълзите на това дете ще бъдат със същата тежест! n nНа колкото и години да сме, винаги гоним някякви цели- били те къща на Хаваите или просто капчица човешко щастие. Ние винаги имаме към какво да се стремим и дори неусетно го правим. Ние винаги ще имаме проблеми, с които ще трябва да се борим. Ние винаги ще имаме прекрасни моменти, които да ценим. Винаги ще имаме от всичко... по много!!! И въпреки, че след десет години ще ми се струва, че отговорностите, които съм имал на 12 са били нищо в сравнение с по-нататъшните, тяхната тежест всъщност ще бъде същата за мен. n nИ все пак моят свят след десет години фиктивно поне ще бъде доста по-различен от сегашния ми. Тогава със сигурност няма да мога да разчитам на родителите си, ще трабва да се издържам сам (което, разбира се, е съвсем в реда на нещата). Вероятно ще поддържам връзка с поне малка част от сегашните си познати, но и вероятно ще имам много нови. Освен това искрено се надявам до мен да има човек, на когото да мога да разчитам и с когото да се чувствам добре. Защото какво му трябва на човек- само доза щастие всеки ден и животът му ще придобие смисъл! n

Днес, 04.04.2010г., се навършват 6 години от загубата на 12-те ангелчета! Нека си спомним за всички тях, за недоизживяната им младост, за несбъднатите им мечти! nНа Великден отправям и молба към всички хора - да бъдат по-добри, да не се нараняват един друг! Да не позволяваме повече такива трагични инциденти да се случват с най-обичаните ни и близки хора! n nНЕ СТЕ ЗАБРАВЕНИ, МИЛИ ДЕЦА!

"Една китара Не спира да звъни, nне спира да разкъсва своите струни, nче Няма кой да носи радост в тъжните ми дни, nни кой да ме прегърне и Целуне!" n nОтново е 4.04, но вече 2010г. Нашите Ангели станаха на 18-19г, иска Ни се да ги видим, да ги прегърнем и Целунем, но Уви...! Къде ли са Те сега и какво ли правят? Те ще останат само в нашите Сърца и Души! nЩе е загуба на Ресурси и Енергия, ако Човек се Изгубва със Смъртта си...от него тогава се отделят около 20грама, къде отиват Те и какво става с Душата на Човек...?! Ако няма нищо в отвъдното, защо ги Сънуваме, Мислим за тях, случват се неща, които Те са искали да се случат? Защо имаме чувството, че Някой ни наблюдава и помага, точно когато имаме Нужда от Помощ и Подкрепа...? nЗащо, защо, защо...толкова Въпроси без Отговор!! nОБИЧАМЕ ВИ, Скъпи Наши АНГЕЛИ и Винаги ще Мислим за Вас, Вие ще Живеете в Нашите Сърца и ДУШИ!!!