Книга за посетители

  • на 11 Декември 2004 в 14:40 Elena / Bourgas, /
    Elena
    Az mnogo syzalqwam za myrtwite deca i razbiram kolko im e te6ko na rodninite im! Az im po6elawam wsi4ko naj-hubawo i neka se bоrqt fo kraj!
  • на 27 Ноември 2004 в 14:32 Краси и Поли / Казанлък, /
    Краси и Поли
    Много съжеляваме за загиналите деца!Скърбим заедно с техните родители и споделяме болката им!Нежелаем повече да се случват такива трагедий!Успех на родителите и дано успеят да преодолеят болката!!!
  • на 24 Ноември 2004 в 14:31 Eni / , /
    Eni
    Стига плюхте по учителите! Спрете вече!Не може да им вменявате вина за това, че са останали живи.Да не мислите, че на тях им е леко?!
  • на 24 Ноември 2004 в 14:30 Venci Evtimov / Svishtov, /
    Venci Evtimov
    Blagodaria na vsi4ki mili hora za toplite dumi po povod zagubata na neprejalimite ni de4ica!BLAGODARIA VI!!!
  • на 19 Ноември 2004 в 14:29 Boni / Sofia, /
    Boni
    нямам думи за това което се случи с тези дечица горките. Как са могли тия учители да не мислят за тях а мислят само за себе си! Повече не мога да пиша става ми мн неловко и гадно:(
  • на 17 Ноември 2004 в 14:28 Люси Георгиева / София, /
    Люси Георгиева
    Поклон пред светлата им памет!И никога вече да не се повтаря.
  • на 5 Ноември 2004 в 14:23 Яни Милчаков / Белград, /
    Яни Милчаков
    За мен е трудно да напиша нещо просто като един от многото покъртени от трагедията хора. Аз съм Яни Милчаков-посланикът на България в Сърбия и Черна гора. Безмилостният случай избра да науча веднага за катастрофата. Още пред очите ми са цифрите 4. 04, 22 ч. 12 минути Няма по-мъчителен дълг и по-страшен дълг, който един родител може да изпълни към друг родител от това: да позвъниш в дома, където знаеш, че сломени от отчаяние хора ден и нощ са чакали вест за най-милите си, а вместо най-желаната от тях новина да им кажеш “Вашето дете…Тази сутрин…Искрено ви съчувствувам…” Това бях задължен да произнеса не един път. И още не мога да осъзная как съм могъл да го казвам. Моят дълг беше да бъда в страшната нощ с родителите, спасителите, спасените. С тях оставам докрай. Успяхме да извадим автобуса. Утехата няма никога да дойде, но поне нека дойде истината. Все се питам- трябваше ли на такава страшна цена да си припомняме думи като човещина, помощ, съчувствие, дълг? Можеше ли да ги изпитваме чрез самите себе си всеки ден в обикновените житейски ситуации? Можеше ли да научим, че има толкова добри хора от клисурата на Лим, от Сърбия, Черна гора и от България и без да ни е почернила трагедията? Вече два пъти след 4.4. ми се случва да минавам със самолет над мястото на катастрофата- на 9.юли и на 19 октомври. И двата пъти слънцето като с прожектор осветяваше точно клисурата през облаците и мъглите.- пътя, завоя, линията. Не внушавам мистика- това наблюдаваха и други хора в самолета. А на мен ми се струваше наистина, че по лъчите слизат те- непрежалимите ни Ангели от Лим. Струваше ми се, че само те с прекрасните души може би вече са ни простили- на всички нас, които ще носим страшния грях и мъката, че не сме успели да ги спрем преди фаталния завой, да ги прегърнем секунда преди Злото и да ги спасим. И така ще продължавам да мисля . От 4. 04, 22 ч. 12 минути… и през всички години, месеци, дни, нощи, часове и минути.
  • на 3 Ноември 2004 в 14:19 Mihaela / Svishtov & Troqn, /
    Mihaela
    Ne poznavah vsichki deca,no kato razbrah za tragediqta plakah vse edno cql jivot sam gi poznavala.Obichah gi,Obicham gi i pak shte gi Obicham.Poklon pred pametta im.
  • на 3 Ноември 2004 в 14:19 Кристина Симеонова / , /
    Кристина Симеонова
    Никога вече не ще бъда същата,нищо вече няма да изтрие спомена от онази нощ.Завинаги в сърцето ми са тези деца.Дълбок поклон пред вечната им памет
  • на 28 Октомври 2004 в 1:59 IoLiNkA / , /
    IoLiNkA
    Tujno e...Tejko e...da zagubish nai-svqtoto neshto v jivota si... Kagota se zamislq za tezi deca vinagi zapochvam da placha..sluzlite mi se stichat ot ochite..normalno e i az sum dete!Pitam se...Znaeha li te kakvo e jivot?Poznavaha li lubovta?Izpitva li li sa nasladata ot shtastieto?Ne znam..moje bi ne!Tujno mi e da govorq za tqh v minalo vreme..nima veche gi nqma..?Ne moga da go osuznaq i razbera..ta te sa tolkova nevini...Prosto ne sushtestvuvat dumi s koito moga da opisha kolko mnogo sujalqvam i kolko mnogo me boli ot tqhnata zaguba!Edinstvenoto neshto koeto kazvam na tqhnite raditeli e che iskreno im suchuvstvam i neka priemat Moite nai-iskreni suboleznovaniq!
  • на 22 Октомври 2004 в 13:28 Маги / Sofia, /
    Маги
    Kakvo da kaja?!Prosto dumite edva li shte oblek4at mukata na tezi roditeli,koito sa zagubili nai-svidnoto im,nai-vajnoto v jivota im!Ide mi da izkreshtja:"Zashto Gospodi,zashto?"....no v sledvashtija moment si kazvam.."moje bi Gospod ima njakakva osnovatelna prichina da pribere svoite malki,nevinni,4isti i prekrasni dechiza...moje bi si mislja taka za da ne otkacha...zashtoto e tolkova tujno da gleda6 kak edni de4iza prosto njama da imat svoja shans v jivota si,zashtoto prosto njakakvi si vuzrastni,otgovarjashti za tjah s jivota si,sa se mucheli da spasjat purvo sebe si.....namiram samo sili da kaja na roditelite im....moite nai-iskreni suboleznovanija....
  • на 12 Август 2004 в 11:00 Стела Стефанова / Toronto, /
    Стела Стефанова
    Иска ми се да изкрещя от мъка, за да потуша усещането за безсилие в такъв момент!Все по-малко радост можем да доставим на децата си и когато решим да го направим, нещо лошо се случва...Може би не сме достатъчно бдителни - ние, институциите, всички.Не вярвам, че сме толкова грешни! Така се говори, за да оправдаем истината, че малко правим за най-невинните, нашите деца. Върти ни времето за насъщния и това притъпява бдителността ни.Не мисля, че няма виновни, не мисля, че трябва родителите да се затворят и да чакат да се притъпи мъката.Та това е невъзможно!Колкото и години да минат! За първи път в живота ми ми се иска да вярвам, че някъде наистина има друг и то по-хубав живот за малките авгелчета.Сигурна съм, че ще помним децата, дори и аз, непознатата.Молех се в душата си за тях, а сега се моля за родителите им.Не могат да са толкова силни, колкото обществото им го пожелава. Нека споменът за дечицата е жив, пък дори и да боли от него!Имаме нужда от този спомен, макар че плащаме висока цена за него - не за назидание, а за да ни държи будни всяка минута, не - всяка секунда, да не забравяме, че най-важното в живота ни са ТЕ, децата!Нечие наказание няма да ни ги върне, но е нужно, за да се събудят всички, които ТРЯБВА да носят отговорност, поемайки в живота си да служат на децата. Човек е устроен така, че когато загуби най-близкото си, дълго не вярва в това.Аз мисля, че това е хубаво. В сърцето, макар и да боли, остава топлината..., остава пламъчето.Нека го поддържаме, да си спомняме за ангелчетата, за да може някъде далече в безкрая и за тях да блещукат звездички. Моите искрени съболезнования на майките, бащите, близките и приятелчетата на децата! Мир на праха им!
  • на 12 Август 2004 в 10:48 Детелина Аврамова / Монтана, /
    Детелина Аврамова
    Майки и бащи, Нищо не може да намали мъката и да излекува болката.Раната е много дълбока и още кърви.Единствено времето ще я притъпи, няма да е така пареща и задушаваща.Преживяла съм такава жестока загуба.Синът ми беше на 10 години,хубав,умен,добър,здрав.На 40 години родих детенце, което да запълни огромната празнота в дома и душите ни.То ни спаси, то беше слънчице в мрака. Мир на праха им!Живота продължава!
  < 47 48 49 50 51 >  

Име:
E-mail:*
Град:
Държава:
Съобщение:*
Въведи показания код:*