Когато е Коледа, още повече боли. Остава ни утехата, че те са на по-добро място и бдят над нас като коледни звездици.

Скъпи родители , близки и приятели на Ангелите от Лим,малко е да кажа сажалявам , но в навечерието на Коледа ще запаля и аз своята свещичка за да знаят и те и вие , че ние сме с вас! n

Моите най-искренни и сърдечни съболезнования!!!Това което се случи е трагедия за цяла българия за целия български народ!!!Загубата е огромна!!!От небосклона паднаха 12 звезди!!!Но тези невинни деца са вече ангелчета тези мили и невинни душици са при Бог те са там,и наистина голяма е загубата и случилото се но няма защо да се отчайваме за техните души които вече са на едно прекрасно място в божието царство!

Нека никога хората не забравят децата,загинали в тази катастрофа и не допускат това да се повтори. n

Moite nai-iskreni saboleznovania!Znam kolko e tejko da zagubish lubim chovek.

Az mnogo syzalqwam za myrtwite deca i razbiram kolko im e te6ko na rodninite im! Az im po6elawam wsi4ko naj-hubawo i neka se bоrqt fo kraj!

Много съжеляваме за загиналите деца!Скърбим заедно с техните родители и споделяме болката им!Нежелаем повече да се случват такива трагедий!Успех на родителите и дано успеят да преодолеят болката!!!

Стига плюхте по учителите! Спрете вече!Не може да им вменявате вина за това, че са останали живи.Да не мислите, че на тях им е леко?!

Blagodaria na vsi4ki mili hora za toplite dumi po povod zagubata na neprejalimite ni de4ica!BLAGODARIA VI!!!

нямам думи за това което се случи с тези дечица горките. Как са могли тия учители да не мислят за тях а мислят само за себе си! Повече не мога да пиша става ми мн неловко и гадно:(

Поклон пред светлата им памет!И никога вече да не се повтаря.

За мен е трудно да напиша нещо просто като един от многото покъртени от трагедията хора. Аз съм Яни Милчаков-посланикът на България в Сърбия и Черна гора. Безмилостният случай избра да науча веднага за катастрофата. Още пред очите ми са цифрите 4. 04, 22 ч. 12 минути Няма по-мъчителен дълг и по-страшен дълг, който един родител може да изпълни към друг родител от това: да позвъниш в дома, където знаеш, че сломени от отчаяние хора ден и нощ са чакали вест за най-милите си, а вместо най-желаната от тях новина да им кажеш “Вашето дете…Тази сутрин…Искрено ви съчувствувам…” Това бях задължен да произнеса не един път. И още не мога да осъзная как съм могъл да го казвам. Моят дълг беше да бъда в страшната нощ с родителите, спасителите, спасените. С тях оставам докрай. Успяхме да извадим автобуса. Утехата няма никога да дойде, но поне нека дойде истината. Все се питам- трябваше ли на такава страшна цена да си припомняме думи като човещина, помощ, съчувствие, дълг? Можеше ли да ги изпитваме чрез самите себе си всеки ден в обикновените житейски ситуации? Можеше ли да научим, че има толкова добри хора от клисурата на Лим, от Сърбия, Черна гора и от България и без да ни е почернила трагедията? Вече два пъти след 4.4. ми се случва да минавам със самолет над мястото на катастрофата- на 9.юли и на 19 октомври. И двата пъти слънцето като с прожектор осветяваше точно клисурата през облаците и мъглите.- пътя, завоя, линията. Не внушавам мистика- това наблюдаваха и други хора в самолета. А на мен ми се струваше наистина, че по лъчите слизат те- непрежалимите ни Ангели от Лим. Струваше ми се, че само те с прекрасните души може би вече са ни простили- на всички нас, които ще носим страшния грях и мъката, че не сме успели да ги спрем преди фаталния завой, да ги прегърнем секунда преди Злото и да ги спасим. И така ще продължавам да мисля . От 4. 04, 22 ч. 12 минути… и през всички години, месеци, дни, нощи, часове и минути.

Ne poznavah vsichki deca,no kato razbrah za tragediqta plakah vse edno cql jivot sam gi poznavala.Obichah gi,Obicham gi i pak shte gi Obicham.Poklon pred pametta im.