Tujno e...Tejko e...da zagubish nai-svqtoto neshto v jivota si... Kagota se zamislq za tezi deca vinagi zapochvam da placha..sluzlite mi se stichat ot ochite..normalno e i az sum dete!Pitam se...Znaeha li te kakvo e jivot?Poznavaha li lubovta?Izpitva li li sa nasladata ot shtastieto?Ne znam..moje bi ne!Tujno mi e da govorq za tqh v minalo vreme..nima veche gi nqma..?Ne moga da go osuznaq i razbera..ta te sa tolkova nevini...Prosto ne sushtestvuvat dumi s koito moga da opisha kolko mnogo sujalqvam i kolko mnogo me boli ot tqhnata zaguba!Edinstvenoto neshto koeto kazvam na tqhnite raditeli e che iskreno im suchuvstvam i neka priemat Moite nai-iskreni suboleznovaniq!

Kakvo da kaja?!Prosto dumite edva li shte oblek4at mukata na tezi roditeli,koito sa zagubili nai-svidnoto im,nai-vajnoto v jivota im!Ide mi da izkreshtja:"Zashto Gospodi,zashto?"....no v sledvashtija moment si kazvam.."moje bi Gospod ima njakakva osnovatelna prichina da pribere svoite malki,nevinni,4isti i prekrasni dechiza...moje bi si mislja taka za da ne otkacha...zashtoto e tolkova tujno da gleda6 kak edni de4iza prosto njama da imat svoja shans v jivota si,zashtoto prosto njakakvi si vuzrastni,otgovarjashti za tjah s jivota si,sa se mucheli da spasjat purvo sebe si.....namiram samo sili da kaja na roditelite im....moite nai-iskreni suboleznovanija....

Иска ми се да изкрещя от мъка, за да потуша усещането за безсилие в такъв момент!Все по-малко радост можем да доставим на децата си и когато решим да го направим, нещо лошо се случва...Може би не сме достатъчно бдителни - ние, институциите, всички.Не вярвам, че сме толкова грешни! Така се говори, за да оправдаем истината, че малко правим за най-невинните, нашите деца. Върти ни времето за насъщния и това притъпява бдителността ни.Не мисля, че няма виновни, не мисля, че трябва родителите да се затворят и да чакат да се притъпи мъката.Та това е невъзможно!Колкото и години да минат! За първи път в живота ми ми се иска да вярвам, че някъде наистина има друг и то по-хубав живот за малките авгелчета.Сигурна съм, че ще помним децата, дори и аз, непознатата.Молех се в душата си за тях, а сега се моля за родителите им.Не могат да са толкова силни, колкото обществото им го пожелава. Нека споменът за дечицата е жив, пък дори и да боли от него!Имаме нужда от този спомен, макар че плащаме висока цена за него - не за назидание, а за да ни държи будни всяка минута, не - всяка секунда, да не забравяме, че най-важното в живота ни са ТЕ, децата!Нечие наказание няма да ни ги върне, но е нужно, за да се събудят всички, които ТРЯБВА да носят отговорност, поемайки в живота си да служат на децата. Човек е устроен така, че когато загуби най-близкото си, дълго не вярва в това.Аз мисля, че това е хубаво. В сърцето, макар и да боли, остава топлината..., остава пламъчето.Нека го поддържаме, да си спомняме за ангелчетата, за да може някъде далече в безкрая и за тях да блещукат звездички. Моите искрени съболезнования на майките, бащите, близките и приятелчетата на децата! Мир на праха им!

Майки и бащи, Нищо не може да намали мъката и да излекува болката.Раната е много дълбока и още кърви.Единствено времето ще я притъпи, няма да е така пареща и задушаваща.Преживяла съм такава жестока загуба.Синът ми беше на 10 години,хубав,умен,добър,здрав.На 40 години родих детенце, което да запълни огромната празнота в дома и душите ни.То ни спаси, то беше слънчице в мрака. Мир на праха им!Живота продължава!

Родители на тези Ангели, нека имате толкова сила, колкото трябва, тъй като мисля, че в такива моменти човек винаги е сам, но не и непременно слаб духом ! Ако има 'писано' за всеки, навярно е така, пък макар и по най-жесток начин, както е за Вас ! Не мога да Ви пожелая нищо, освен сила и да превърнете поне част от злото в добро за всеки наоколо ! С най-голямо уважение: Борислав

Първо искам да изразя искрените и дълбоки съболезнования на близките на загиналите деца. Предлагам на фондацията да влезе във връзка със съответните институции /ДАИ, КАТ и др/които са отговорни за техническото състояние на МПС и да предложи освен досегашният технически преглед /който обикновено се извършва през пръсти/ да се въведе задължително минаване на така наречените 'ТРЕСАЧКИ' - системи които подлагат на сериозно изпитание ходовата част на автобусите. Прилагат се масово в западна европа. По този начин до голяма степен ще се намали рискът от подобни случаи /счупен шарнирен болт или друго счупване по ходовата част което би предизвикало инцидент/.

ami sled takava zlopoluka spored men nqma kakvo da se kaje.Dumite sa izli6ni v slu4aq.Neka samo da se pomolim za du6ite na tezi angeli i da se nadqvame da sa na mnogo po hubavo mqsto ot nas!

Казват лекувало времето, времето не лекува, мъката - като жилите, с възрастта се подува. Времето е проверката за болестта голяма, то би помогнало там, където болест няма! Емили Дикинсън

Jivota e vsi4ko tova koeto se slu4va izvan na6ite planove no poneje ni e dar ot Boga tryabva da go jiveem takav kakvto Ni go e dal.

Tova e edna ot nqkolkoto ogromni tragedii, koito spoletqha nashiq i bez tova izstradal narod.Qvno sme 'natrupali' dosta grehove... Ako moje da se govori za polojitelen efekt ot slu4iloto se, to tova, 4e trqbva da se pou4im ot tova koeto izvyr6iha, hora sysvem nepoznati i 4ujdi, za da pomognat s kakvoto mogat nashata bolka da byde po-malka... Eto tova e mnogo vajno za nas v momenta...

mnogo sajaliavam za tazi ogromna zaguba na tolkova malki bulgarski de4ica,i to poradi nemarlivost.sega e vreme da se potarsi otgovornostta u kogoto triabva.

Iskreni saboleznovaniq! Dano malkite angelcheta pochivat v mir v edin po-dobyr svqt ot nashiq...Mnogo bolka izpita celiq ni narod i nqma lek za roditelite nai-veche...Dylbok poklon pred skrybta im!...

Съчуствам на всички родители, близки и приятели за трагично загиналите деца в река Лим. Въпреки скръбта нека да бъдат силни и дано няма повече такива нещастия. Не трябва да забравяме, че и останалите спасени можеха да загинат така нелепо. Поклон пред паметта на загиналите! Искам да се обърна към всички родители - нека да пазим децата си.Те са нашето настояще и бъдеще!