В памет на Женя от близки и приятели ЗАЩО? Защо отиде си ти без дори да кажеш дума?
Защо ли все твоя глас ми се чува?
Да ме вика, да ме вика,
да ми шепне, че да зная, че няма да се върнеш ти.
Знаеш ли как сърцето тегне,
без твоята красота?
Но сега в сърцето ми е тъмнина,
защото не ще видя твоите красиви очи,
които бяха прекрасни небесни звезди,
а твоето красиво гласче -
не ще чуя това медено звънче.
Защо щом мина покрай твоя дом
искам да напиша цял стихотворен том?
Защо съдбата по-лоша става за душата?
Щом загубиш любим човек,
сякаш свършва добрия век.
Почва лош и ти се ще да се пронижеш с нож! Ана - Мария Атанасова Евтимова *** ИМА ЛИ? Има ли светлина в мрака,
има ли човек, който не чака
завръщане на деца от екскурзия фатална
но тях ги няма, само спасените деца,
а приятелите вече са студени и умъртвени тела.
Душите им политнаха с пухкави крила,
пише в най-пагубната екскурзия на света.
И дванадесет звездички паднаха в ноща.
Само да знаеха, че за тези малки птички
плачат и тъгуват всички. Ана-Мария Атанасова Евтимова *** МИГЪТ, НАРЕЧЕН ЖИВОТ 1. Животът няма цена!
Но в случая с теб, Жени,
Бих дала всичко
За да върна твоя.
Бих платила каквато и да е цена,
Та дори това да е животът ми. 2. Всичко бих дала,
за да видя поне за миг
твоите очи като звезди.
Да чуя твоя нежен глас.
Защо нямам този шанс?
Защо ти нямаше късмет?
Ангелче мило, отиде си
Без да ни кажеш поне "Сбогом". 3. Надявам се там, където си
да си щастлива.
Надявам се там, където си
Да ни виждаш
Надявам се там, където си
Да ни обичаш.
Дай ни знак, че те има.
Дай ни знак да усетим любовта ти. 4. Студено е сърцето ти!
Дланите нямат сили за прегръдка кратка.
Устните тръпнат за целувка нежна.
Но нямаме сили и ти и аз
За тези прости, но желани неща. 5. Животът е кратък!
Убедих се в това.
Но защо Господ ми даде пример
С теб, ангелче мило?
Защо не те остави да живееш?
Защо наказа толкова хора на мъка?
Защо?
И за пореден път "Защо?" Обичаме те! Не сме и няма да те забравим! Анита и Мартина *** Три угаснали звездички На Борянка, Светланка и Женя Ако можех, ако изобщо е в човешките възможности, бих спряла времето, бих го върнала назад. Бих го направила непроменливо и трайно като камъка.
Тогава и вие щяхте да сте тук, мили мои малки звездички – Борянче, Светленце, Жени!
Толкова ли много са 12 години, че животът ви прекърши като крехки, беззащитни цветенца! А как се радвахте на живота! На всяко цветенце, на всяка рисунка, на всеки момент, в който бяхте заедно, на всяка усмивка! Колко радост, колко оптимизъм, колко много щастие струеше от вашите очички!
Спомням си как плахи и неуверени дойдохте в І клас. А после си повярвахме, обикнахме и заедно написахме първите буквички и думички. След това за четири прекрасни години, в които бяхме заедно, вие израстнахте пред очите ми. С всеки изминал ден вие ставахте по-уверени, по-смели, по-знаещи.
А сега си тръгнахте от нас завинаги. Защо, милички? Защо останаха три места празни в V “а” клас? Три празни места, на трите приятелки – Борянка, Светла, Женя.
Не мога и не искам да повярвам, че ви няма!
Няма я вечно усмихнатата Борянка, с блестящите от радост очички. Толкова миличка и добричка, прощаваща всичко на всеки, готова винаги да помогне и достави радост на другите, влюбена в музиката.
Няма я Светлито – винаги в добро настроение, побрала в малката си главичка хиляди чудесни идеи. Умееща да увлече със своя заразителен смях и безкраен ентусиазъм целия клас за всяко нещо, което трябваше да се направи. И всичко ставаше с удоволствие и лекота. Мечтаеше да стане известна.
Няма я Женичка – безкрайно добричка и всеотдайна. Готова винаги да помогне, без много да говори, а само с една мила усмивка. От нея, тихичката и кротката, се излъчваше една сила и увереност.
Всички те, моите мили момичета, обичаха да мечтаят.Търсеха доброто и красивото навсякъде и във всичко. Неведнъж, когато сме разговаряли, сме си повтаряли думите на любимия наш герой – Малкия принц, че “Най-хубавото е невидимо за очите”, че “Най-хубавото се вижда само със сърцето”. Те, Борянка, Светланка и Женя, умееха да виждат най-хубавото в хората, в живота, в мечтите си. Успяваха да го открият.
А днес вече ги няма. Няма да отворят вратата и да влязат в класната стая при малките ми ученици. Няма да ги погалят и да им помогнат за нещо в тяхната работа. Няма и мен да попитат с усмивка: “Госпожо, слушат ли малките? Могат ли вече да четат и пишат?”
Мили мои звездички! От вас ми останаха безбройните красиви мигове, чудесните снимки и по едно сърчице, на което вие сте ми написали най-хубавите думи!
Всички разбрахме, че най-голямата истина на този свят се нарича болка – безкрайна и непоносима! Обичам ви, милички мои! Много ме боли!
Ако можех бих върнала времето... Ценка ДИМИТРОВА
Начален учител на трите деца
КОТКА Имаме си котка,
тя е много кротка,
лежи си на дивана,
но тропне ли врата
изправя се на крака.
И хуква към тавана
мишка там си хвана.
Доволна от това
си легна веднага. Женя Ангелова Ангелова
с. Царевец
IV а клас, СОУ "Н. Катранов" |
