В памет на Светослава от близки и приятели Три угаснали звездички На Борянка, Светланка и Женя Ако можех, ако изобщо е в човешките възможности, бих спряла времето, бих го върнала назад. Бих го направила непроменливо и трайно като камъка.
Тогава и вие щяхте да сте тук, мили мои малки звездички – Борянче, Светленце, Жени!
Толкова ли много са 12 години, че животът ви прекърши като крехки, беззащитни цветенца! А как се радвахте на живота! На всяко цветенце, на всяка рисунка, на всеки момент, в който бяхте заедно, на всяка усмивка! Колко радост, колко оптимизъм, колко много щастие струеше от вашите очички!
Спомням си как плахи и неуверени дойдохте в І клас. А после си повярвахме, обикнахме и заедно написахме първите буквички и думички. След това за четири прекрасни години, в които бяхме заедно, вие израстнахте пред очите ми. С всеки изминал ден вие ставахте по-уверени, по-смели, по-знаещи.
А сега си тръгнахте от нас завинаги. Защо, милички? Защо останаха три места празни в V “а” клас? Три празни места, на трите приятелки – Борянка, Светла, Женя.
Не мога и не искам да повярвам, че ви няма!
Няма я вечно усмихнатата Борянка, с блестящите от радост очички. Толкова миличка и добричка, прощаваща всичко на всеки, готова винаги да помогне и достави радост на другите, влюбена в музиката.
Няма я Светлито – винаги в добро настроение, побрала в малката си главичка хиляди чудесни идеи. Умееща да увлече със своя заразителен смях и безкраен ентусиазъм целия клас за всяко нещо, което трябваше да се направи. И всичко ставаше с удоволствие и лекота. Мечтаеше да стане известна.
Няма я Женичка – безкрайно добричка и всеотдайна. Готова винаги да помогне, без много да говори, а само с една мила усмивка. От нея, тихичката и кротката, се излъчваше една сила и увереност.
Всички те, моите мили момичета, обичаха да мечтаят.Търсеха доброто и красивото навсякъде и във всичко. Неведнъж, когато сме разговаряли, сме си повтаряли думите на любимия наш герой – Малкия принц, че “Най-хубавото е невидимо за очите”, че “Най-хубавото се вижда само със сърцето”. Те, Борянка, Светланка и Женя, умееха да виждат най-хубавото в хората, в живота, в мечтите си. Успяваха да го открият.
А днес вече ги няма. Няма да отворят вратата и да влязат в класната стая при малките ми ученици. Няма да ги погалят и да им помогнат за нещо в тяхната работа. Няма и мен да попитат с усмивка: “Госпожо, слушат ли малките? Могат ли вече да четат и пишат?”
Мили мои звездички! От вас ми останаха безбройните красиви мигове, чудесните снимки и по едно сърчице, на което вие сте ми написали най-хубавите думи!
Всички разбрахме, че най-голямата истина на този свят се нарича болка – безкрайна и непоносима! Обичам ви, милички мои! Много ме боли!
Ако можех бих върнала времето... Ценка ДИМИТРОВА
Начален учител на трите деца *** За Светлето Светленце, защо се случи това? Аз вече не знам какво да мисля. Толкова е тъжно. Като си представя, че вече те няма ми става мъчно. С теб не бяхме много добри приятелки, но се разбирахме. Ти беше добра във всичко. По всички предмети имаше добри оценки и винаги завършваше с отличен успех. Не би трябвало да загиват деца, защото техните души са невинни и неопетнени, но ето, че се случи и аз не мога да направя нищо. Като пиша тези слова очите ми се пълнят със сълзи, а душата – с тъга и мъка. Аз дълбоко те уважавах и знай, че много съжалявам! С теб не съм имала много преживявания, но достатъчно ми беше да те познавам, за да разбера какъв човек си и каква приятелка можеш да бъдеш.
Знай, че никога няма да те забравя. Завинаги ще останеш в душата ми и аз ще те помня такава, каквато си! Сбогом! От Виктория *** Венец от живи думи за Светла Къде отиде ти?
Вече те няма и болката е голяма.
Няма те приятелко моя.
Няма на кого да викам такси
след МУЦ-а, с кого да се смея на Баба Меца.
Много искам да те върна,
но като се замисля не мога.
Заглеждам се в празния чин
и се надявам твоята усмивка,
която грее като слънце да е там,
но няма я, няма и теб.
Спомням си само хубавите
мигове с теб, как седяхме на
един чин и в часовете по математика
и сверявахме отговорите на
задачите, как измисляхме стихчета,
когато нямаше какво да правим.
И когато аз правех някоя грешка
ти ме поощряваше.
Замисляхме скоро да отидем
на дискотека, но ето че никога
няма да го направим.
Смъртта ни раздели, но тя никога
няма да успее да те изтръгне
от сърцето ми. Обичам те! Твоя вярна приятелка Михаела *** Венец от живи думи за Светлето Светлето беше весела и засмяна. Тя никога не беше в лошо настроение и можеше да превърне деня ти от най-лошия до най-хубавия. Всеки ден на училище идваше с нова прическа. Тя имаше чувство за хумор. Винаги й хрумваха хубави и интересни неща. Тя беше център на внимание и всички я обичаха. Светлето много обичаше цветята. Любимото й цвете беше калията. Светлето винаги беше оптимист и мислеше положително за нещата. Вчера разгръщах лексикона си и прочетох попълването на Светла. Въпросът, към който се насочи вниманието ми беше “Кои са трите ти съкровени желания?”. Тя беше отговорила и за трите, да спра да й взимам идеите. Разбрах, че желанието й е изпълнено, защото вече няма кой да измисля хубавите идеи, за да мога аз да ги взема. Светлето беше написала още:
“… Когато си по-добър от другите, по-мил, по-благороден, по-милосърден ти си по-човек от другите”. Такава беше и Светла. Обичам те! Няма да те забравя дори и да си загубя паметта. Ваня V а клас *** Сбогуване Боли и няма лек за тази болка.
Как да напиша какво чувствам, когато болката не може да се опише. Останали са само спомени. Всички те обичаме, Светле.
Помня смехът ти, беше прекрасен.
Ти мечтаеше да станеш адвокат. Беше умна амбициозна и щеше да осъществиш мечтата си.
Не знам защо трябваше да стане така, нали ние децата сме Бъдещето. Свикнали сме някой да се грижи за нас. Ти не беше такава. Ти беше самостоятелна и винаги знаеше какво да кажеш. Сега, когато те няма, разбирам, че първото за което си спомням е смехът и усмивката ти.
Няма да те забравя! Споменът за теб ще е винаги жив!
Лесно ми е да напиша весела случка, а сега ми е трудно. Ако си някъде там, гледай ни, помагай ни да не грешим, да станем достойни, честни, големи хора.
Вече знаем, че в живота има много болка.
Боли и ми е мъчно за теб!
Поклон пред светлата ти памет Светле! От Росен *** Венец от живи думи за Светла Мила Светленце, защо ни напусна така?
Тази тъга никога няма да се заличи.
Ти ми беше много близка.
Двамата бяхме заедно в градината,
даже в една група.
Колко ни беше весело
да разказваме случки от градината.
Щом разказваше за тези случки,
лицето ти грееше,
а усмивката ти се показваше бързо и весело.
Къде отиде твоята коса,
която се мяташе напред-назад?
Къде отидоха твоите неуморни крачета,
които бързаха да ни стигнат мен и Петър?
Тези преживявания с теб бяха чудесни!
За съжаление ти ни напусна трагично! Твоят образ завинаги ще остане в сърцето ми! Почивай в мир! Влади *** Сълза
за Светослава Светославова Пантелеева Светле, защо ни остави?!
Забрави ли как те изпращах чак до у вас?!
Забрави ли как все ме задържаше
да си говорим за смешни истории,
за това как ще прекарваме лятото?!
Ти толкова искаше всеки ден
да ходиш на басейн,
а аз само за морето мисля, че било то
по-широко, по-дълбоко. Аз никога няма да те забравя!
Надявам се, че и ти! Стефан Стефанов |
