В памет на Александра Гергова Бели рози Белите рози умират сами 15.04.2005 г.
В памет на Алекс от близки и приятелиКаквото и да напиша за Александра няма да е изчерпателно и достатъчно убедително за нейната уникалност и личност. Познавам я от страната на брат и приятел. Седемнайсет години от живота ми са минали свързани с нея и занапред мисля да е все така. Не искам да звуча хленчещ и будещ съжаление, защото най-малкото , което нашата Александричка желае е да бъдем такива. През краткия си земен път тя ни показа как трябва да се живее. Радваше се на най-малкото красиво нещо, което й се предоставяше в делника, мъчеше се да бъде добра във всичко, с което се захванеше. Обичаше всички около себе си, дори и тези, които видимо се възползваха от нея по един или друг начин. Умееше да прощава по християнски, с чисто сърце и да подминава с насмешка трудностите. Все й казвах: “Стига си бързала”, а тя все някъде бързаше, за да успее да спази обещание или да постигне цел. Пишеше есета, които когато прочитах будеха завист у мен, защото никога не съм можел да се изразявам така. Мислите й не се рееха, а бяха устремени в светлото бъдеще и бляскавата кариера на актриса, лингвистка, дизайнерка и какво ли още не. Стремежът й беше да надживее тривиалните “ценности”, искаше всяка една нейна постъпка да бъде смислена и полезна. Нямаше си някакъв девиз – скупчени думички, с които да парадира, а никога да не разбира и изпълнява. Страст й беше да идва на тренировките по айкидо. Желаеше един ден да вземе черен колан, тренираше с хъс и желание, което в повечето хора не можеш дори и с хипноза да измъкнеш. Имаше благородство и воля за живот, защото в 99 % от времето си все мечтаеше за нещо. Виждах как постепенно у нея се възпитава духът на войн и боец. Но тя използваше силата единствено с благородни цели и осъзнаваше безсмислието от насилие. Такава беше и такава си остава нашата Александра. Вярвам, че в последните си минути се е държала с достойнство и чест, както я учех. Където и да е сега, тя продължава да съпътства живота ми стъпка по стъпка с нейната душа. Александра, ти винаги ще бъдеш моята любима сестричка, която толкова обичаше да споделя всичко с мен. Винаги ще бъдеш в мислите и делата ми, не мога да забравя как обичаше и прощаваше на своя бати. Мой верен приятел. Моя любима ученичка. Моя сестра. ОБИЧАМ ТЕ! Твой батко Цветан
Александра – как мога да говоря за нея все едно вече я няма, когато тя е тук, в нашите сърца и в спомените на всички, които я познаваха и обичаха. Щастлива съм, че успях да я опозная и да бъда близо до нея, макар и за кратко. Тъжно ми е, че вече няма да чувам гласчето й и заразителния й смях, за недовършените разговори и неосъществените мечти, за всичко онова, което й предстоеше. Никога не видях Алекс тъжна, тя винаги беше усмихната и щастлива. Такава е на всички снимки, които имам и такава ще си остане завинаги. Винаги кипяща от енергия и устремена към бъдещето, с една мисъл пред другите. Не познавам такъв човек, който да е живял така пълноценно. Пред нея имаше толкова блестящо бъдеще, защото беше от хората, родени да побеждават, но не на всяка цена. Тя беше най-ценния и чистосърдечен човек, който съм срещала. Казват, че времето лекува, но то никога няма да заличи яркия спомен за теб, защото обичта ми към теб не избледнява с времето. Винаги ще те нося в сърцето си, мила Алекс! Тони – приятелката на Цветан На Алекс - от съучениците На Александра Не можем да приемем, че те няма, Каквото и да кажем ще е малко, Стоим смирени под звездите Вярваме, че си винаги с нас, защото Съучениците от Х “а” клас *** Чудиш се как да станеш и да продължиш напред?! И последните ти сили не стигат, за да вдигнеш отново глава. Този тежък камбанен звън те довършва напълно, сякаш най-черното копие те прерязва отново и отново. Мъката е огромна и никой не може да я превъзмогне. Винаги ще ми липсва това твое топло приятелство. Никой не би могъл да застане на твоето място, никой не би те заместил. Ти остави в мен една силна вяра в Господ и аз вярвам, че и друг живот съществува, където ще се срещнем и нашето приятелство ще продължи, ще се опитам да изпълня всяка една твоя мечта. Бих искала отново да чуя смеха ти! Отново да видя блясъка в очите ти! Отново да усетя топлината на тялото ти и да те видя изправена срещу трудния свят, как се бориш с всяко едно зло до последно и винаги побеждаваш! С нетърпение очаквам тези топли прегръдки, когато един ден се съберем отново. Вярвам, че си на по-добро място и че ме чакаш там. Нека се надяваме, че светът ще се промени и животът няма да е толкова тежък и коварен, а ще стане едно по-добро място за живот! Почивай в мир... С течение на времето топлите ми чувства и спомените, все още пресни, свързани с теб няма да застинат, а ще греят още по-силно, очакващи мига на нашата среща. Гига – 10 А клас *** Как ми липсваш! Не мога да повярвам, че вече няма да видя чаровната ти усмивка, че няма да чуя топлия ти глас. Не сме били много близки и не можах да те опозная, но разбрах много неща. Едно от тях е, че съществуват добри и то много добри хора като теб. Никога няма да забравя как се грижеше за сестричката ми, как си ходехте заедно и как тя се усмихваше доволна само при споменаване на твоето име. Надявам се там където си да си безкрайно щастлива, защото го заслужаваш! Почивай в мир... Мима – 10 А клас *** Алекс, колко си била права! Този свят е жесток! Толкова пъти сме говорили за тоя свят, който ти не харесваше. Искаше по-добро място, с по-добри хора. Място без завист, омраза, егоизъм. Красиво място пълно с любов и разбиране. Зная, че сега си там, на това място. Щастлива! Истински щастлива. Страшно ми липсваш. Всичко в теб ми липсва. Сега осъзнавам как за времето, в което се докоснах до теб съм се променила. Ще направя всичко по силите си, за да направя нещата по-добри, такива, каквито ти харесваше, защото ние винаги бяхме на едно мнение и мислехме по еднакъв начин. И ще направя всичко възможно, за да бъда достойна когато дойде времето да отида при теб. Дори – 10 А клас *** Когато се прибирам от училище си мисля за теб. Спомням си как се връщахме. Спомням си разговорите ни, думите ти. Гласът ти звучи в ушите ми и не мога да повярвам, че няма да те видя отново. Ти беше наистина добър човек. Радвам се, че те познавах и каквото и да следва след смъртта, Господ ще те възнагради за добрината ти. Деница Русева – 10 А клас *** Алекс, не се познавахме отдавна, макар да сме играли заедно като деца. Но на човек не му трябва много време за да почувства твоята доброта и положителна енергия, която пръскаше навсякъде. Спомням си как излизаше на дъската и всички се учудвахме на дългите ти пръсти. Как по време на контролни се чува: “Алекс, кажи отговора на трета задача.“ Как в Шумен на сутринта се събудих и краката ти бяха върху мен. Гледам снимките ти в къщи и на всички си усмихната. Не се учудвам, защото ти беше слънчев човек! Добринка – 10 А клас Дано си щастлива там, където си, защото го заслужаваш! Мислиш си, че когато мине известно време лошите неща отшумяват, забравят се и се връщат към стария начин на живот. Ти си незаменима, Алекс! Няма да те забравя! Добринка – октомври 2004 г. *** Алекс, аз нямах щастието да те познавам добре. Мога само да съжалявам за това. Всички казваха, че си добър човек. Ти беше толкова усмихната! Липсва ми сутрин като дойдеш на училище и като кажеш усмихнато “Здравейте”. Липсва ми усмивката ти! Дано там където си да си щастлива! Ти го заслужаваш! Ивелина – 10 А клас *** Влизам в класната стая ....Всички мълчат. Много е тежко и жестоко. Твоето присъствие липсва на всички ни. Защо те няма на чина? Защо не виждаме слънчевата ти усмивка? Защо, защо ... и пак защо? Защо когато изгубиш някого, тогава разбираш какво богатство е бил той? Въпреки, че не бяхме толкова близки, ти Алекс, имаш свое място в моето сърце. Вярвам, че сега си в някой по-добър свят. И макар вече да не си сред нас ти винаги ще си жива в сърцата ни! Цветомира – 10 А клас *** Когато някой безвъзвратно си отиде, разбираш колко щастлив си бил с приятелството му. Но защо съдбата беше несправедлива точно към теб? Животът ти беше миг от вечността, но ти остави във всеки от нас по една частица от себе си, която ще носим до края на живота си. Когато сме безсилни пред смъртта, остава само да сведем мълчаливо глава и да се преклоним пред паметта ти! Ина – 10 А клас *** Никога не съм си представял, че подобно нещо може да се случи с такъв жизнен, щастлив и добър човек като Алекс. Ти беше уверена и знаеше точно какво искаш. Имаше ясни цели в живота, които без съмнение щеше да постигнеш със знанията и упоритостта си. Надявам се да се срещнем на някое по-добро място!!! Любо – 10 А клас *** Каквото и да кажем няма да върнем времето назад. В този труден момент само можем да си спомняме за Алекс и да се опитаме да сбъднем мечтите й. Тя умееше да живее пълноценно и да се раздава на другите. Имаше най-сладката и ведра усмивка и винаги ни разсмиваше. Тя никога няма да си тръгне от мен! Поклон пред светлата ти памет! Липсваш ни! Марта – 10 А клас *** Все още не мога да повярвам, че това се случи. Никога не съм си го и помислял, но животът е силен. Ти искаше да станеш актриса и това беше едно от най-съкровените ти желания. Учеше се много и умееше да живееш пълноценно. Поклон пред светлата ти памет! Липсваш ни толкова много... Илиян – 10 А клас *** За краткото време, в което бяхме заедно, ти успя да промениш света около себе си. Даде на всеки по частица от теб. Ние никога няма да забравим колко прекрасна личност беше ти. За нас ти ще живееш вечно! Липсваш ни! Само ако знаеше колко ни липсваш! Само ако можех да те видя още веднъж... Цветомира Иванова – 10 А клас *** Мило мое Алексче, толкова много ми липсваш... Липсва ми звънкият ти смях, бодрият ти дух, липсва ми всичко което си! Животът ни учи да се примиряваме със скръбта, но как да приема факта, че повече няма да видя усмивката ти, живите ти очички?! Миличка, много те обичах и още те обичам, дори и да не ти го казвах често, поради което много страдам. Ще останеш винаги в мен! Обичам те! Мария Петрова – 10 А клас *** Алекс, за тези три години разбрахме какво весело и жизнерадостно момиче си. Знаеше как да постигаш целите, които си поставяше и успяваше във всяко начинание. Беше момиче с голямо сърце и мечти. Радваме се, че имахме възможността да познаваме човек като теб! Ти винаги ще бъдеш жива в нашите спомени! Петя и Елеонора - приятелки Преподаватели на АлександраВ памет на Александра В памет на Александра Мъка! Сълзи! Болка от безсилие! леля Надя – преподавател по балет *** Спомням си, че есента говорихме с майката на Алекс за прекрасното лято в Русия. Говорихме за бъдещите й планове, за мечтите й. Мисля си, че понякога човешкият живот, макар и кратък, може да е изживян пълноценно. Зная, че трагичният случай накара всеки, който я познаваше отблизо, да се замисли за посоката на своя живот. Теменуга Блажева – преподавател по немски език в СОУ “Николай Катранов” *** В продължение на две години Александра игра главните роли във всички постановки на детската театрална студия “Чиполино”. Най-ярки бяха ролите на бабата в “Патиланско царство” на Ран Босилек, Смрадовранката в “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков и Графинята в “Чиполино” на Джани Родари. Във всички инициативи на Детския комплекс, без значение дали ставаше дума за екскурзия, за спектакъл или нещо друго, тя участваше активно. Една скромна, талантлива, блестяща при изпълнението на ролите малка актриса, обичана от децата, която притежаваше чувство за хумор и справедливост. Александра бе чаровно, скромно и талантливо дете. Жалко, че толкова рано си отиде от този свят. Димитър Димитров - ръководител на детска театрална студия “Чиполино” |
