 | Александра Маринчева Гергова 19.03.1987 г. - 04.04.2004 г. |
| “...Достойният човек трябва да държи на благородни принципи и да ги защитава. За мен достоен за уважение е този, който в труден момент помага на останалите без да мисли за себе си.” Толкова обичаше живота и умееше да го живее красиво. Радваше се на най-малкото красиво нещо и обичаше всички около себе си. Искаше всяка една нейна постъпка да бъде смислена и полезна. Винаги беше усмихната и щастлива. Кипяща от енергия и устремена към бъдещето, с една мисъл пред другите. Притежаваше благородство и воля за живот. Пред нея имаше толкова блестящо бъдеще, защото бе от хората, родени за да побеждават, но не на всяка цена! Как да говорим за нея все едно, че я няма, когато тя е тук, в сърцата и спомените на всички, които я познаваха и обичаха. | ||||
| *** | ||||
| Това е просто време! Но времето е непосилно да ни спре! Макар и спомен, ти си вечно жива, С усмивката си грееш нашето сърце! Ти идваш с всяка капка дъжд, Гласът ти се промъква като вятър в тишината, Докосваш ни със всеки слънчев лъч И прогонваш от душите самотата. Блестиш сред всички звезди най-ярко И мисълта ни вечно те зове, Огряваш всички като слънце жарко, След дъжд дъга от пъстри, топли цветове. Очите ти са капките роса, А утрото е твоя поздрав ведър, Разкъсваш стелещата се мъгла Със своя образ вечно светъл. Устните ти сбогом няма да ни кажат И очите ни не ще те видят за последен път. Силите ни недостатъчни са да покажат Това, което нашите сърца крещят. Някога съдбите ни в безкрая ще се слеят ... за да бъдем С обич: съучениците от 11 А клас на СОУ “Н. Катранов”, гр. Свищов | ||||
| АЛЕКСАНДРА и най-добрата й приятелка Гергана | ||||
